ДОБРИ ПРАКТИКИ

Оптимизирането на потенциала на маслодайната рапица се постига чрез добро установяване на посевите (от англ. eз. „crop establishment”), правилната гъстота на растенията, добрия първоначален старт на хибрида и като резултат – голямо количество вегетативна маса преди зимата.

През последните години във Франция се развива тенденция за използване на съпътстващи култури. Конкретно при рапицата тези култури възпрепятстват развитието на плевелите на есен , контролират нашествията от насекоми и подсигуряват допълнително азот за растенията през пролетния сезон. Освен във Франция, където около 15% от площите с рапица вече се отглеждат по този начин, методът на съпътстващите култури се прилага и в други традиционни производители като Германия, Чехия, Дания.

Ползите от съпътстващите култури са следните:

• Ограничаването на вредите и нападенията от насекоми: съпътстващите култури създават затруднения за инсектите, като ги объркват чисто визуално – те просто не разпознават характерния зелен цвят за рапицата и съответно не кацат там. В следствие на това, ако натискът от насекоми не е прекомерен, през есента може да се избегне използването на инсектицид.

Засяването на определени бобови растения, като съпътстваща култура в случая е един от методите за ограничаване на броя на ларвите на зелевите бълхи през пролетта – постига се намалено яйцеснасяне на насекомите още през есента. Средният брой на ларви на едно растение рапица, при засаждане на съпътстващи култури е между 1 – 1.8, което е под прага на вредност и нужда от третиране, за което обикновено се взимат стойности от 2-3.  (Terres Inovia INRAE, 2018 г.).

• Ограничаване развитието на плевелите: съпътстващата култура може да намали биомасата на плевелите до 80%. Ако общата биомаса на културата (рапица + съпътстваща култура) надвишава 1,5 кг/м² в началото на зимата, то  е напълно възможно да не се използва хербицид, тъй като почвената повърхност е чиста от плевели. В същото време основната култура, рапицата, развива достатъчно добра листна маса, което допринася за по-доброто презимуване.

• По-добро оползотворяване на азота: съпътстващата култура осигурява на растенията до 30 кг повече азот през пролетта, тъй като бобовите растения фиксират азота в почвата през есента чрез корените.

ПЕЧЕЛИВШО СЪОТНОШЕНИЕ И ВИДОВЕ СЪПЪТСТВАЩИ КУЛТУРИ

Селекционерите са установили, че допълнителна съпътстваща култура за рапицата могат да бъдат пурпурният фий, сминдухът и детелина Берсием (Александрийска детелина)

• Пурпурният фий образува голяма биомаса.
• Сминдухът, със своята характерна и силна миризма, „прикрива“ аромата на рапицата.

• Детелината Берсием(Александрийската детелина)  запълва пространството между растенията рапица.

С други думи, в правилното съотношение бобовите растения осигуряват оптимално усвояване на азот. Разграждат се бързо и обогатяват минерализацията на растенията. Стимулират здравето на почвата, освен това поттискат развитието на плевелите, като осигуряват добро почвено покритие и профил на качество на семената.

Приложение на съпътстващите култури в земеделието: съпътстващите култури са подходящи за земеделски стопани, които се стремят да оптимизират добивите и печалбата от отглеждането на рапица и то чрез прилагане на устойчиви земеделски практики при основни мероприятия като: управление на нападенията от насекоми, контрола на плевелите и азотното торене.

Разбира се, оптимални резултати се постигат чрез комбиниране на подобни устойчиви практики с последно поколение рапица, която вече предлага решения още на ниво генетика на иначе трудни за управление проблеми като жълта вироза, разпукване на шушулките, фома, синя китка.  Чрез съпътстващите култури и надградената генетика се регулира употребата  на химикали, което от своя страна позволява сеитби  в близост до жилищни райони, водни басейни и природни резервати, т.е не се нарушава биоразнообразието.

Лимагрейн е сред първите компании, които още през този сезон ще предложи подобно решение на земеделските производители планирали да засадят рапица в България. Към настоящия момент в страната ни се извеждат опити, които да дадат повече информация за добрите практики според местните агроклиматични особености.