ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА УСПЕШНО УСВОЯВАНЕ НА ПОСЕВА

1.Влагата на почвата е от решаващо значение за бързото и равномерно покълване на семената и последващото поникване на растенията.

Поради това е жизненоважно земеделските практики да бъдат адаптирани, така че влагата да се запази възможно най-дълго след сеитбата и да е достъпна за семената и младия разсад чрез много добър контакт на семената с почвата. Ключова стъпка е да се определи точното време на сеитбата – а именно, според условията на почвата, а не на база на минал опит, така че да се избегне засяване в прекалено суха почва.

В последните години методите за минимална обработка на почвата или за директно засяване станаха все по-широко използвани, тъй като именно те запазват влагата в почвата и ограничават уплътняването й, свеждайки трафикът на полето до минимум.

Освен това този тип обработки намаляват гъстотата на плевелите и значително оптимизират разходите по сеитбата на културата, а следователно увеличават и рентабилността.

Валирането след сеитба е важна стъпка за осигуряване на добър контакт на семената с почвата. В зависимост от типа на почвата и условията може да се наложи допълнително валиране, тъй като често валяците зад сеялката не са достатъчно тежки.

2. Използването на прецизни сеялки също набира популярност, тъй като позволява гъвкаво регулиране на количеството семена и постигане на оптимална гъстота на растенията в посева.

Фермерите трябва да се стремят да установят 25-35 растения на m, като това е оптимален размер на популацията за повечето съвременни високодобивни рапични хибриди.

Високата гъстота на растенията обикновено води до култури с по-тънки стъбла, които са по-податливи на полягане и болести, намалено разклоняване и слабо развити посеви с ограничено проникване на светлина и следователно по-нисък фотосинтетичен капацитет.

От друга страна, оптималната гъстота на растенията в комбинация с подходящо хранене позволява развитието на посеви със значително по-висок капацитет за улавяне на светлина, което води и до по-добро установяване на посева и наливане на шушулките, и в крайна сметка до по-високи добиви.

ОПИТ ЗА РАЗВИТИЕ И ДОБИВ НА РАПИЦА

В Лимагрейн, ние инвестирахме много време и ресурси в разработването на методологии, които наистина ни помагат да разберем генетичните и физиологични основи зад навиците на растеж на хибридите през есента. Това е, което наричаме „кинетика на растежа на растението“, и което от своя страна може да бъде разбрано и използвано от производителите.

През последните години се забелязва все по-сериозен интерес към хибриди рапица с подчертано бърз първоначален старт – логично предвид предизвикателствата, пред които е изправена културата напоследък (продължителна суша през есента, развитие на плевели и натиск от вредители).

В резултат на този натиск, постигането на оптимално установяване на посева, се превръща във все по-голям приоритет. Ако растението може бързо да покълне и да излезе над земята, и да натрупа биомаса през есента, то има много по-голям шанс за успешно презимуване.

Бърз първоначален старт при рапицата

Всеки хибрид е различен. Някои могат да се установят доста бързо в началото и да се забавят по-късно през есента, докато на други отнема малко повече време, за да се установят, но след като корените им веднъж са тръгнали надолу, те продължават да растат до по-късно през есента.

Ключово е разбирането, че бързият старт не е просто измерване на една точка от времето на развитие на културата. Всъщност това е кулминацията на динамичния растеж на растението през есента и отразява скоростта на този растеж и способността на хибрида да натрупва биомаса – иначе казано, говорим за изменението на Индекса на Зелените Площи (Green Area Index)

Въпреки че съществуват множество инструменти за точно измерване на индекса на зелените площи (Green Area Index – GAI), емпирично правило, което производителите могат лесно да приложат, е следното:

50% почвено покритие се равнява на GAI=1, т.е. при 75% земно покритие GAI=1,5-2.

Счита се, че растения, които излизат от зимния период и имат GAI между 2-3, както и са постигнали оптимална гъстота на популацията, имат възможно най-добрия старт на сезона и последващо развитие до жътва.

В същото време високият GAI дава на производителите по-голяма гъвкавост при управлението на храненето на растенията, както по отношение на дозата, така и на времето на прилагане на азот, осигурявайки възможно най-добрата възвръщаемост на вложените средства, особено предвид сегашните ценови нива на торовете.