Основният преносител на вируса на Жълта вироза е Myzus persicae (зелена прасковена листна въшка). Заразяването на растенията в посевите става основно през есента и в по-малка степен през пролетта, като през вегетацията могат да се наблюдават два типа симптоми – есенни и пролетни.
МОНИТОРИНГ В БЪЛГАРИЯ: провежда се от 2016г.
Лимагрейн e първата компания, която още през 2015г. започва регулярен и мащабен мониторинг на Жълта вироза, включващ редица Европейски страни. Ежегодно екипът на компанията събира проби от повече от 600 локации на континента.
В България за периода 2016-2020г., този мониторинг е обхванал повече от 100 локации.
Този подход към проблема и знанието за развитието и разпространението на болестта, изгражда Лимагрейн като компанията експерт по този проблем, имаща лидерска позиция за неговото решаване.
Извод от мониторинга:
Степента на разпространение на вируса и силата на инфекция, расте по години!
Агроклиматичните условия, в комбинация с ограничените възможности за ефективен контрол, отреждат все по-голямо значение на хибриди с генетическа устойчивост на патогена.
ЕСЕНЕН МОНИТОРИНГ 2020Г.
Общ брой локации: 9
Средна стойност (% нападение за страната): 34%

ПРОЛЕТЕН МОНИТОРИНГ 2021Г.
Общ брой локации: 22
Средна стойност (% нападение за страната): 60%

LG ХИБРИДИ С ГЕНЕТИЧЕСКА УСТОЙЧИВОСТ НА ЖЪЛТА ВИРОЗА:
- LG АМБАСАДОР, LG АВИРОН, LG АРХИТЕКТ, LG АРТЕМИС, LG АНДЖЕЛИКО, LG АБСОЛЮТ, LG АНИСТЪН
- LG КОНСТРУКТОР CL, LG СЕСИЛИЯ CL
Кои са векторите приносители на Жълта вироза (TuYV)? Симптоми.
Преносителят на вируса е Myzus persicae (зелена прасковена листна въшка), като заразяването на растенията става основно през есента и в по-малка степен през пролетта.
Някои от най-явните симптоми, причинявани от Жълта вироза:
- Антоцианово оцветяване на листата
- Намаляване а площта на листата
- Растения с по-нисък хабитус от нормалното
- Намалена способност за разклоняване
В резултат от развитието на болестта логично се отчита и понижение на добива (до 40% спрямо здрави растения).
Няма налични химичн средства за третиране на семена за посев.
В същото време се забелязва все по-голяма устойчивост на листните въшки към инсектициди (пиретроиди, карбамити). Допълнителен проблем за контрол се явява и степенат на трудност при подбирането на точни момент за третиране – зелената прасковена въшка се разпространява чрез летене през дълъг период от време и има широк „прозорец“ на активност от края на лятото и през есента. Освен това, трудност се явява и начинът, по който се разпространява заболяването:
- „Трайно“ или „повтарящо“ се заразяване, при което щом веднъж насекомото стане приносител, вирусът остава в него през целия му живот. Това обуслая и големия потенциал на насекомите да инфектират отново и отново културата.
- Тревиста растителност като депо на зараза, т.е. широк кръг растения-гостоприемници на вируси и техните вектори.
- Множество потенциални приносители на вируса, означава че съществуват големи рискове за заразяване с него, тъй като вирусът е наличен в живите плетове или тревистата растителност около полетата.
Всичко посочено до момента потвърждава, че притежаването на генетическа устойчивост на Жълта вироза е най-ефективният начин за предпазване на маслодайната рапица от този проблем.
Към днешна дата се намираме в ситуация, при която Жълта вироза е широко и трайно разпространена в по-голяма част от европейските държави. Затова и ежегодно се извежда мониторинг на повече от 600 локации (Великобритания, Франция, Германия, Дания, Чехия, Унгария, Румъния, България). Установява се степн на разпространение на заразата и съответно кои хибриди биха били достатъчно устойчиви, за да се справят с нея.
