3 Основни случая на абортиране на шушулките при рапица

Случаи на абортирали шушулки

Абортирали шушули в различни фази

• Цветояд (къси цветни дръжки)
• Студ (0°C е долна граница за цветовете = бели венчелистчета)
• Стресирани растения ; суша, недиректни повреди от инсекти
• Недостиг на хранителни елементи
• Повреди от третиране със сулфонилуреи

Абортирали шушулки по време и в края на цъфтежа

• Студ (-5°C унищожават младите шушулки) : дълги цветни дръжки без шушулки
• Стресирани растения: суша
• Недостиг на хранителни елементи
• Физиологични абортиране (последните бутони – по върховете на разклоненията)

Абортирали шушулки след цъфтежа

• Повреди от насекоми (Ceutorhynchus assimilis/obstrictus+Dassineura brassicae)
• Болести (alternaria, cylindrosporium)

• Типове на абортиране
• Фактори, които могат да повлияят на цъфтежа
• Ограничаване на абортирането на шушулките
• Ефект върху добива

Видове абортиране на шушулката

Фактори повлияващи негативно на цъфтежа

➡ Нападение от цветояд

➡ Студ по време на цъфтеж

➡ Повреди от сулфинилуреи

➡ Недобре вкореняване поради лоши обработки на почвата

Какъв ефект оказва върху добива?

Зимната рапица е индетерминантен вид

• Може да произведе още разклонения ако има външно влияние
• Може да произведе още цветове, ако има достатъчно енергия
• Намалява броя на шушулките по върховете на разклоненията за да регулира асимилатите
• Формира нови шушулки или редуцира цветовете в края на цъфтежа

Рапицата компенсира в случай на абортиране на шушулките

• Нови разклонения
• Нови цветове (рестартиране на процеса на цъфтеж); това означава още шушулки
• Важно е какъв брой зърна ще се формират от единица площ
• На финала е много важна и масата на 1000 семена (М1000)

Пренебрегвано но…

• Абортирането в края на цъфтежа (регулирането им) води до хомогенно узряване и съответно прибиране без загуби и навреме
• Рестартирането на цъфтежа удължава периода на жътвата. Т.е. възможността на хибрида да възобнови процесите въпреки претърпян стрес.
• В този случай устойчивостта на разпукване на шушулките е много важна (по-рано узрелите шушулки могат да чакат по-късно зреещите).

–––––––––-

През пролетта на 2025г, по-специално в началото на месец април, в България се случи необичайно явление – заваля сняг, в следствие на който много голяма част от рапичните посеви пострадаха. По-същественото беше, че след неочаквания сняг, дневните, но особено нощните температури се задържаха (според района на страната) под 0 С за период от няколко денонощия (между 2 и 5). Установихме типични поражения върху стъблата, вкл. „нацепвания“ и характерни изкривявания в горната част. Но хибридите успяха да се възстановят успешно.

Можете да се запознаете с обширен материал по темата, от района на гр. Разград, в който подробно разглеждаме състоянието на посевите, обхващайки наблюдения от октомври 2024г. до май 2025г. Видео.

–––––––––-

Зимният период, особено между ноември и февруари, също е критичен за успешно презимуване на рапицата. Неблагоприятните климатични условия като силен студ, снеговалежи и повтарящи се цикли на замръзване-размразяване, продължителни периоди с минусови температури, могат да причинят значителни абиотични щети, водещи до редуциран брой растения на квадратен метър и сериозни добивни загуби.

Основни причини за зимни щети:

1. Прекомерно развитие на растенията през есента – често резултат от твърде ранна сеитба, висока сеитбена норма, силно растящи хибриди или прекомерно азотно торене. Това води до прорастване и по-голяма уязвимост към измръзване.
2. Повишена чувствителност към студ – засилва се при прекомерна наличност на азот, вредители или неправилно приложени хербициди.
3. Механични щети – прекъснати корени и просушаване на листата, често причинени от замръзнала или твърде рохка почва, солеви натоварвания или неправилно торене.

Възможни противодействия:

• Избор на подходящ хибрид съобразно датата на сеитба и очакваните условия.
• Регулатори на растежа за ограничаване на прорастването и укрепване на кореновата система.
• Адаптирано торене – балансирано подаване на азот според нуждите, като се избягва висока наличност през есента.
• Инсектицидно третиране при нужда за предпазване от вредители, отслабващи растенията.
• Навременно хербицидно приложение – във фаза ССПП (сърцевидна семедела) или непосредствено след поникване, с правилна доза.
• Добро снабдяване с хранителни вещества и избягване на прахообразни торове при първоначално подхранване.
• Валиране на прекалено рохки почви за стабилизиране на структурата и предотвратяване на изсъхване на растенията.

Заключение:

Превенцията на зимните щети изисква интегриран подход – агрономична прецизност, правилен подбор на сортов материал и внимателно управление на торенето и растителната защита. Само така може да се гарантира добро презимуване и висока рентабилност от рапичната реколта.