Подбор на сорт пивоварен ечемик

Фактор за производство на качествен пивоварен ечемик, върху който имаме пълно влияние

Трябва да вземем предвид характеристиките на сорта и дали той отговаря на нашите условия.

Основните въпроси са:

  • Сортът покрива ли изискванията на производителите на малц, които ще купят стоката?
  • Какъв е добивният потенциал при конкретните условия на средата?

Почвено-климатични особености на региона и избор на предшественик

Фактор за производство на качествен пивоварен ечемик, върху който имаме частично влияние

Трябва да вземем предвид производствената зона, в която се намираме. Какво е плодородието на почвата, доколко тя е снабдена с отделни хранителни вещества, нейната пропускливост – чернозем, песъклива или глинеста? Какъв срок на сеитба да изберем?

Можем да адаптираме агротехниката към всички тези фактори – т.е. торене, срок на сеитба, посевна норма, третиране през вегетационния период – в зависимост от инфекциозния натиск.

Най-добрите предшественици за пивоварен ечемик, както при всяка друга зърнено-житна култура, са рапица, фасул, грах, кореноплодни, слънчоглед. Някои от тях изразходват по-малко количество хранителни вещества от почвата и позволяват сравнително лесна предсеитбена подготовка.

Когато ни се налага да засеем след предшественик зърнено-житна култура – пшеница, ечемик или царевица, се препоръчва прецезиране на торенето (в следствие по-големия износ на хранителни вещества от почвата), както и на предсеитбената подготовка – препоръчва се заравяне (оран) на растителните остатъци, които биха имали негативно влияние върху инфекциозния фон на полето.

Климатични особености в конкретната година

Фактор за производство на качествен пивоварен ечемик, върху който нямаме никакво влияние

Този фактор може значително да повлияе на производството.

Например пролетна и/или есенна суша – неравномерно поникване, лошо братене и последващо неравномерно установяване на посевите. Дъждове по време на прибиране на реколтата биха имали много негативно въздействие върху качеството на продукцията.

Разбира се, ходът на времето също оказва значително влияние върху инфекциозния натиск от болести и вредители –  но можем да се справим с този фактор с подходящо изведена растителна защита.

Торене и използване на растежни регулатори при пивоварен ечемик

Както при всички зърнено-житни култури, така и при пивоварният ечемик основните химични елементи, определящи развитието на културата са Азот (N), Фосфор (Р) и Калий (К).

Азотът (N) заема основна роля при формирането и на добив, и на качествени показатели за производство на малц. При торене с азот и определяне на количеството, което да бъде внесено трябва да се вземе под внимание предшественика и съдържанието на хранителни вещества в почвата (евентуално налични почвени анализи).

Препоръка:
При торене и определяне на дозата N се съобразяваме с предшественика и min съдържание на N в почвата. Добре е да се направи анализ на почвата – до 30 см (тук са 90% от корените на ечемика), във времето на 3-ти лист (преди братене).

Цялото количество предвиден азот е важно да бъде подадено във фазите на развитие до пиковия момент на братенето (BBCH 25). Това е така, защото добавянето на азот след фаза братене оказва пряко влияние върху съдържанието на протеин в зърното – повишава го. Високото съдържание на протеин значително намалява малцовия екстракт (намалява рандемана при производството на малц).

Препоръчителните торови норми по отношение на азота, сумарно, за целия период на вегетацията са следните:

  • При предшественик протеинови култури и кореноплодни:
    3 до 4 кг. активно в-во N на декар

  • При предшественик рапица (ако са внесени 16-20 кг. активно в-во N на декар)
    Около 3 кг. активно в-во N на декар

  • При предшественик зърнено-житни култури:
    4 до 6 кг. активно в-во N на декар

  • При предшественик слънчоглед:
    5 до 7 кг. активно в-во N на декар

Използването на растежен регулатор е препоръчително при интензивни условия на средата и се извършва с цел скъсяване на междувъзлията на стъблата, физическо укрепване на растенията и оптимизиране на матеболитните процеси в тях. Третирането се извършва във фаза издължаване на стъблото, при наличие на осезаемо разстояние между първи и втори възел.